Нека бъде светлина

В края на ноември (30.11) православната църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани - първозван, защото станал ученик и последовател на Христос преди всички останали. След Възкресението на Христос и спускането на Светия Дух над апостолите те се отправили в различни части на света, за да проповядват. 

Свети Андрей Първозвни се отправил през Мала Азия и черноморското крайбрежие на север към страната на скитите, днешна Русия. Всъщност неговият път минал и през земите на днешна България и по-специално черноморския ни регион. Той ръкоположил и първия епископ - апостол Стахий. Вероятно и това е една от причините Андреевден да е много почитан празник сред българското население, като той има и много специално място и в народните вярвания. Казва се, че от Андреев ден "денят започва да расте с по едно просено зърно". Дава се начало на превеса на светлината над тъмнината и на новото начало предвещаващо топлото и светло лято след зимния застой.

Така докато си мислех какъв проект да представя през ноември, се сетих за една торбичка със странно съдържание, която моя приятелка отдавна ми даде и ми каза: "Ами не ги изхвърлих, знам, че ти нещо ще измислиш." И аз измислих и запазих торбичката.

И понеже се стъмва рано, денят е къс, има да си почакаме да дойде лятото, ще взема да измайсторя една лампа, пък дано това послужи на някого за просветление и вдъхновение.

Като начало ще имаме нужда от приятел, който обича да си пали чаени свещи сравнително често и старателно да събира алуминиевите чашки, които остават от тях. 

Ето това ми даде моята приятелка.
После ще ни трябва парче рабицова мрежа, моето го намерих на двора на една вила, но може да се купи от железария. Малко тел, клещи, точилка, лъжичка и доста търпение.

Първата част от работата е да се почистят много добре алуминиевите чашки от остатъчния восък. Аз успях първо да доизгреба и доизстържа остатъците с лъжичка, а после с дезинфектант за ръце и хартиени салфетки ги доизбърсах, така че да не са мазни на допир.

След почистването следва сплескване! Пробвах различни начини: с празно бурканче директно да натисна отгоре меката чашка и после с дървена точилка да я доразплескам. Пробвах и направо с точилката - резултатът беше също задоволителен. Накрая по-намачканите ги поизгладих със заоблената част на лъжицата.

И когато всички са вече готови трябва да се пробият. Това поне става много лесно и бързо с помощта на едно шило. Не е нужно дупката да е много голяма.

След това през всяка дупчица ще се прокара тел, с която тези "рибешки люспи" да се прикачат към рабицовата мрежа. Нея завих на цилиндър с диаметър около 22-3 см и здраво закрепих с тел. След това започнах да прикрепям люспичките една по една към цилиндъра като ги нанизвам на тел, а телта усуках около мрежата. Ето една снимка как изглеждаше абажурът по средата на процеса: 

До тук нищо особено, само дето това чоплене, чистене, сплескване и окачане на люспички се оказа предизвикателство за търпението. В един момент и алуминиевите чашки свършиха, така че аз нямах голям избор, освен да приключа работа. Монтирах цилиндъра с люспичкитв върху стара настолна лампа, чиито оригинален абажур отдавна беше се разпаднал. 

Включвам лампата и се протягам назад. Отивам да си направя чаша чай.

Ами, нека бъде светлина!