(За да) не съм сама - част втора

Има един момент от работата, когато тъкмо нещата започват да придобиват някакъв полу-готов вид и разбираш, че си на прав път. Точно тогава става ясно и, че има много нови възможности за развитие напред и всъщност нямаш повече сили да вземаш нови решения. В изтеклата пауза между първа и втора част на моя разказ трябваше да реша дали и как да оцветя костюма на моя персонаж. Дали да си поиграя с десените на платовете от някоя епоха, дали да се заиграя с материала (старите вестници и тяхната готова текстура) или да направя нещо съвсем ново. В какъв цвят изобщо? 

Няма един отговор, защото това е въпрос на вкус, на моментно душевно състояние и настроение. Аз направих няколко опита, най-вече за да затвърдя първоначалното си решение.

Тук може да се отвори цяла вселена от теми - за психологическото въздействие на цветовете, за мистичното им влияние и вибрации, за историческите препратки. Отделно ако решим да създадем десен (pattern) и да комбинираме повече цветове, фигури и модели можем да отидем много далече. Въпрос на дизайн.

Поради някаква странна игра на асоциации на моя мозък аз все си мислех за картините на Рене Магрит. Дали защото като отворя социалните мрежи ме заливат снимки на плажове и морета или наистина имамe нужда от "частица безкрай" и нямамe други инструменти, за да я изобразим?

Синьо като небето или синьо като морето.

Може и двете. Но има едно малко условие. И двете (и морето, и небето) съдържат в себе си мнооооого цветове - видеове синьо, зелено, лилаво, розово, зелено, жълто, червено дори. Във всеки случай винаги е по-добре да се подходи по-живописно и да се ползват повече цветове и да се експериментира по-смело. Резултатът си заслужава.

В моя случай аз използвах темперна боя, която е на водна основа и се почиства лесно. Става и с акрилна или дори спрей. Важно беше четката да е средно мокра, защото прекалено много вода може да разкапе вестникарската хартия. Ако се случи такъв инцидент винаги може да се подлепи с парче хартиено тиксо. При мен вървеше бавно. Чаках да изсъхне и смесвах повече цветове.

Ето я готова:

 И с новата глава: 

Сложих масата и седнах с нея да й споделя това-онова, а и да я попитам какво мисли за новото правителство, дали се страхува от водата, как се чувства по-добре и най-вече като обект или като протагонист? Въобще сложни въпроси за смисъла в и на живота и всеобщото споделяне на артистичния зор. 

Пожелавам на всички, които изчетоха до тук, най-вече здраве и още повече творческо дръзновение!

Край