Червената билка брош и великденското яйце

Всяка година през Страстната седмица започва подготовката за най-големия християнски празник Възкресение Христово. Преданието разказва, че света равноапостолна мироносица Мария Магдалена посетила Рим и поднесла на император Тиберий едно червено яйце с думите "Христос възкресе!" Ето какво е обяснението за смисъла на яйцето като подарък: 

"Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на свои познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар. По примера на св. Мария Магдалина у християните влязло в обичай да се даряват един другиму червени яйца за спомен на Христовото Възкресение."                                                                            Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991г

Разбира се, днес ние имаме на разположение какви ли не бои, цветове, техники на боядисване и декориране на великденските яйца - те носят радост и настроение на празника, и украсяват празничната трапеза всяка година. Но какво има в боите за яйца, безвредни ли са наистина?Вероятно повечето наистина са безопасни, щом са на пазара, но аз не съм химик, не целя да правя проучване. Това занимание ще оставя на други.

Мен искрено ме забавлява фактът, че мога да боядисам яйцата със съвсем натурални продукти, които са лесно достъпни, а някои от тях ги има във всяка кухня. Реално не е по-сложно от стандартното боядисване на яйца. Никога резултатът не е един и същ и в това има доза изненада и магично очакване на финала. 

И така, грабвайте тенджерите, яйцата и да почваме! А, момент, първо да се разходим до аптеката - за червеното ни трябва корен от брош. 

Ето така изглежда изсушеният корен от брош. Има различни фирми, които го предлагат, съответно и различни опаковки.

Признавам си, никога не съм го виждала в природата, а може и да съм го виждала, но не го познавам. Според дебелите книги растението брош Rubia tinctorum L. принадлежи на семейството на кафето. Има около 60 вида, разпространени главно в Средиземноморието и Югоизточна Азия. Единственият в България представител е бояджийският брош. Среща се нарядко из цялата страна, предимно в Южна и Източна България — между храсти, край пътища и градини. Цъфти от юни до септември. В Индия, Африка и Югоизточна Азия, брошът е една от популярните лечебни билки. Използва се за пречистване на кръвта в аюрведичната медицина. В българското билколечение брошът е познат като билка за лечение на камъни в бъбреците и помощно средство при подобни възпаления. И навсякъде, разбира се - като прекрасно червено багрило.

Но да се върнем на яйцата. Самото боядисване става много лесно и бързо.

Първата стъпка е да се извадят яйцата от хладилника по-рано, за да не са прекалено студени, иначе ще има твърде много жертви при варенето. 

После, особено ако са домашни или био, е добре да ги измием внимателно с хладка вода. 

Слагаме ги в тенджерата, изсипваме 1-2 супени лъжици от билката и доливаме с вода, която покрива добре всички яйца. Включваме котлона и когато водата започне да ври засичаме минутите, за които искаме яйцата да се сварят. Някои варят яйцата 5-7мин, други - минимум 12 и т.н. Но в този случай трябва да гледаме и да следим какъв е цветът на яйцата. Ако варим яйцата за по-кратко време и сме добавили по-малко от броша цветът ще е по-скоро розов. Ако варим по-продължително време и сложим повече от корена във водата цветът на яйцата може да стане тъмно червен към бордо до кафяво. Разбира се естественият цвят на черупките има значение - едни цветове се получават върху белите черупки, съвсем други стават върху светло или тъмно бежовите яйца. Обикновено слагам най-тъмните яйца да се боядисват в червено, а най-светлите отделям за жълтото. Но това е само в случай, че на човек му занимава и няма да боядисвам 100 яйца наведнъж.

След като ги извадим от водата и малко поизстинат може да ги полираме с малко зехтин. 

А ето тук може да се види и кратко видео как точно се боядисват великденските яйца с брош.

Край на първа част