Заглавието е цитат от голямата хореографка Пина Бауш (1940-2007), която има важна роля в популяризирането и развитието на съвременния танц какъвто го познаваме днес. Не съм имала възможността да гледам представление на нейната трупа на живо (засега), но много бих искала. Благодарение на филма на Вим Вендерс Pina (2011) имах възможност да се докосна до естетиката на на нейната работа. Не е същото като на кино, но ето още един откъс тук.
Аз нямам никакъв танцов тернинг, нямам никакъв шанс да повторя дори да доближа някое от съвършените движения на нейните танцьори. Предполагам, че и повечето, които четат тези редове не биха. А няма и нужда. Но все пак можем да се осмелим и да опитаме да направим малка движенческа партитура. За мен самата определено ще бъде излизане от зоната ми на комфорт. Защо не?
Ето още малко за Пина Бауш: "С въпроса „Къде свършва танцът?”, тя размива границите между танцувалното и всекидневното поведение на тялото и превръща и най-дребните битови жестове в танц"
Значи точно това ще използвам, пък да видим какво ще излезе.
Ще ми трябват обикновен стол, врата и мобилен телефон с камера или друго устройство за записване на кратко видео.
Коментари
Публикуване на коментар