Играем с думите





Подготвила съм още едно предизвикателство, в което ще играем с думите - техния смисъл, как те изглеждат и как звучат. 
Ще се опитаме да създадем кратка пиеса или по-точно текст за четене на глас. Важно е да отбележа, че аз не съм драматург и това съвсем няма да е упражнение за драматургично писане в класическия му вид, най-вече, защото няма да пишем, няма да изграждаме персонажи и наративни текстове. В съвременната драматургия има примери на най-различни текстове, които биват представяни на сцена, но съвсем не приличат на познатите ни текстове, които сме свикнали да бъдат поставяни в театъра - с диалози, монолози, неочаквани обрати и т.н, разказващи хронологично изтория. Това не пречи такива текстове да бъдат емоционално наситени и представени пред публика да докосват със своя заряд, да създават пространство за вътрешно преживяване у зрителите. 
За всички, които искат да научат повече за историята на театъра и развитието на драмата - този линк с множество препратки може да бъде много полезен.



Аз използвах заглавия от стари вестници, списания и брошури, които не ми е жал да разпарчетосам с ножицата. 
Изрязаните, аранжирани и залепени по нов начин думи, букви, картинки, отрязъци се нарича колаж. Това е техника, позната от изобразителното изкуство, която се ползва и в други изкуства и означава точно това - пренареждане на вече готови елементи, за да се създаде напълно различно по смисъл, стил и настроение ново произведение. В наши дни се смята, че Пабло Пикасо и Жорж Брак са "откривателите" на колажа, тази техника се е използвала още от 14-и век в Япония, срещаме я и в направата на картички от Викторианската епоха История на колажа

Отне ми известно време да си дам сметка, че правенето на колаж от стари вестници с идея за четим текст е всъщност игра, в която крайният резултат не може да бъде напълно предвиден, въпреки рамките, които (поне визуално) си поставих предварително.
В хода на работата установих, че изходният материал е много важен. Ако работите с "жълта" преса, в която заглавията са просташки и в някои случаи дори неграмотни има опасност от подхлъзване в не особено естетическа посока. Аз вярвам, че с думите трябва да се борави внимателно. Другото, което ми направи впечатление са шрифтовете: някои печатни издания имат много приятно за окото графично оформление, докато други наблагат повече на размера на заглавието без оглед на шрифт и дизайн.

И така започнах по следния начин:
Намерих си гладко парче велпапе, което да ползвам за основа на колажа. В нагазин Лидл ползват такива между редовете с пакети брашно. :)
Разрязах го на две половини, защото ми се стори, че във формат "портрет" ще е по-лесно за четене.
Седнах с ножица в ръка и купчина стари вестници. И започнах да прелиствам. Някои заглавия прочетох по няколко пъти, други пропуснах, в някои малки истории се зачетох. Общо - взето подходих интуитивно и си изрязах заглавия и думи, които не ме ограничават със смисъла си и могат да бъдат комбинирани в повече изречения. С течение на натрупването на думи и фрази, които си изрязвах в главата ми започнаха да се оформят връзки между някои от тях. Когато прелистих и последната страница се върнах още веднъж от началото и извадих още думи и заглавия, които бях пропуснала първия път, но вече имах идея къде мога да ги "наместя".



Така стигнах до следващата част: да подредя различните парчета върху основата и да се опитам да изградя някаква връзка между тях. Така се оформи един доста абсурден, бих го нарекла "диалог" и няколко малки и много симпатични за мен истории, които реших да вмъкна. 


Като цяло вестникарските заглавия малко сивеят, заради черното мастило и по тази причина добавих малко цветове във фона. Тук вече всеки може да добави още картинки, снимки, свои рисунки, стикери каквото сметне за подходящо и е въпрос на личен вкус и стил на автора. 



Пробвах да направя няколко акварелни фона за вмъкване в колажа, за да подчертая определени фрази, но в хода на работата тази идея отпадна и затова смело оцветих дирекно подложките от велпапе с видимо експресивен щрих и доста по-покривните темперни бои, които имах под ръка. Мисля, че и с акрилни би се получило нещо подобно.



А цветовете, които използвах бяха същите от вече избраните отрязъци.



Ето и моите готови колажи. Успях и да намеря място, където да бъдат временно експонирани на стена. Направих и малка корекция с маркер и добавих препинателни знаци и няколко подлога, за разкош. 





Следва четене на глас.

Коментари